Семейство, брак, деца

Този детайл отива за брак! Дефектен, значи, не става за употреба. А така ли се случва и когато реално сме сключили брак? Тъй като аз самата изповядвам теорията, че НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО НА ТОЯ СВЯТ, то фактът, че една и съща думичка се ползва и в единия, и в другия случай явно говори достатъчно.

Брак е равно на компромиси. Понякога толкова големи от страна на някого, че той наистина става като бракуван детайл. Съветвам всички вас да не допускате това. Не губете себе си в брака. И нека компромисите бъдат двустранни. Макар, че на практика браковете са винаги кармични. Тоест, това, дето викат хората „тоя спал като се женил, а другия – гледал”, такъв филм изобщо не се прожектира. Дори и брачна агенция да ползвате, отново Госпожа Съдбата има пръст в тая работа.

И да предположим, че сте класическа и малко по-консервативна влюбена двойка, чула Менделсон и поставила подписи, после? Естествено идва ред и мисъл за дете. Понякога каруцата е преди коня, в смисъл ако питате който и да е гинеколог, всеки ще ви каже, че много често децата женят родителите си. И като казах подписи, вече сме в епохата на Водолея, така че при модерните двойки те вече се явяват нещо като излишен атрибут.

Моето мнение – домът на човека е там, където е сърцето му /където се чувства добре, където душата му пее/, без значение дали е поставил подпис или не.

Като цяло за Вселената има значение дали двама души обменят мисли, биополе, информация, енергия……..тоест, как стоят нещата де факто, не де юре. А подписите…….Тях най-вероятно са измислили тук, на Земята юристите, за да печелят после от разводите :).

Но, нека се върна на темата пак. Класически погледнато, младоженците отиват на меден месец и се стига до идеята дете. Тука отново няма случайни неща !

Единственото нещо, от което Вселената се интересува е това, да получи видовете, които й трябват за еволюцията.

Тоест, Тя събира генетично подходящите по ДНК /майка и баща на съответният следващ индивид/ случва се зачеването, износването, раждането. Идва на тоя свят новороденото и от там нататък Тя не бере грижа за това какво става с родителите. За нея, те са изпълнили мисията си.

Понякога двама души имат задачата да се срещнат в този си живот и да бъдат заедно единствено и само докато се възпроизведат. По-натам – нямат общ път. В случаите, в които това е кодирано се наблюдава разрушаване на отношенията в двойкaта още веднага след раждането. И всъщност съвместният живот на тези хора се превръща в жива мъка. Колкото по-рано се разделят /разведат/, толкова по-добре.

И здравословно според мен е тези неща да се правят

или

1. когато децата са много малки, тоест, преди навършването на 3-годишната им възраст, в случай, че двойката е от описания току-що модел,

или

2. когато децата вече са достатъчно пораснали и са „си хванали” така да се каже пътя в живота. Това в случай, че двойката е заредена с повече търпение, толерантност и разбиране и не се налагат обезличаващи единия или другия компромиси.

Причините ли? Детската психика е адски уязвима от раждането и до 7 годишна възраст, после следващият момент е в пубертета. Тъй като съзнателните спомени идват след навършването на 3-тата годинка, то аз мога да рамкирам първият период между 3 и 7. Един развод когато детето е между 3 и 7 или когато е в пубертета би могъл и в повечето случаи нанася доста сериозни поражения върху психиката му за целия негов живот. А нали „Човек е съвкупност от травмите, преживяни в детството” – това го е казал Фройд, не съм аз 🙂

Възможно е душата на новороденото да си е избрала път, който вещае трудно детство, прекарано с един родител, в недоимък. Понякога дори и без нито един. И това може да се окаже определено мотивиращо. Такова дете ще се наложи да прескочи детската си възраст и от рано да се сблъска със суровата житейска действителност. Нооооо,

СЪДБАТА Е ХАРАКТЕР. Както и обратното също е вярно. ХАРАКТЕРЪТ Е СЪДБА.

И променяйки характера си към по-добро, човек осъзнато променя и съдбата си към по-добро. Историята познава случаи на деца, израсли в домове за сираци и въпреки това станали истински хора.

Така че, отново стигаме до невероятната сила на човешкия дух. Но като отговорни родители, наблюдавайте децата си, отглеждайте ги с много любов, възпитавайте ги правилно, не разчитайте на силата на духа. Всички сме различни, децата ни – също.

Те заслужават смях, забавления и полагащото им се слънчево детство. Заслужават чудесни спомени и положителни емоции, които да останат запечатани завинаги в сърцата им. А пък ако сте на кантар дали да се развеждате или не, съветвам ви да скролвате по-горе и да препрочетете отново написаните редове.

Написах специално за Вас!

С обич,

КРЕЯ

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>